LEGO (ЛЕГО) е най-голямата компания за производство на играчки в света, измерена по продажби. Датската компания започва своята дейност през 1932 година, произвеждайки дървени играчки. През 1949 година те представят "Автоматични свързващи тухли" от целулозен ацетат. Патентът за съвременния дизайн на тухлата LEGO е подаден през 1958 година. До началото на 60-те години, тези тухли, вече изработени от акрилонитрил-бутадиен-стирен (ABS) пластмаса, се продават в Европа и Съединените щати.

Оттогава са произведени стотици милиарди от тези взаимосвързващи пластмасови тухли, като се предполага, че за всеки човек на Земята се падат между 50 и 80 парчета. През 1978 година LEGO променя основната концепция на продукта с въвеждането на "игрови теми" и "минифигури". Магазините LEGO, филмите и тематичните паркове LEGOLAND допринасят за позиционирането на компанията като една от хегемоничните корпоративни империи в детската култура, наред с Disney.

Дизайнерският историк Колин Фанинг посочва, че LEGO обикновено се разбира като участник в следвоенния дискурс за "добрата играчка", която отразява среднокласовите представи за детската креативност и образователната стойност на играта. Името на семейството, стоящо зад компанията, произлиза от датската фраза leg godt, която означава "играй добре". Компанията дълго време подчертава универсалната привлекателност на своите продукти, свързвайки ги с идеи за вродена креативност и индивидуалност у децата.

Фанинг твърди, че тези "буржоазни" представи са изградени върху по-големи идеологически структури, които подкопават мита на компанията за здравословна игра и универсалност. Според него, продуктите, опаковките и рекламният дизайн на LEGO дават конкретна форма на стереотипи за расово неопределено европейско минало и колониални срещи с "некултурните". Първата "кохерентна игрова тема", произведена от LEGO, представя средновековен свят със замъци, рицари и въоръжен конфликт.

Представленията на феодалната европейска история стават основен стълб на производството на LEGO през следващите десетилетия. Следващите игрови теми като Пирати, Островитяни и Дивия Запад укрепват евроцентричните и колониални перспективи. Фанинг обяснява, че официалната позиция на LEGO относно расовото представяне е била да направи всички "минифигури" жълти. В изявление от 2008 година компанията посочва, че жълтият цвят е избран, за да отразява несъществуващата и трансцендентна природа на детската фантазия.

Има изключения при лицензираните продукти, където минифигурите са получили цвета на актьорите, които ги играят. Например, персонажите Ландо Калрисиян и Хан Соло от франчайза Star Wars са примери за това. Но Фанинг твърди, че "очевидно нерасовият жълт" цвят не е толкова трансцендентен. Той посочва, че етническите символи и елементи в дизайна на минифигурите често предават расови стереотипи.

Серията Bionicle, стартирала през 2001 година, експлоатира културното наследство на маорите от Нова Зеландия, докато маорската общност не завежда правни действия срещу компанията. Фанинг заключава, че случаят с LEGO демонстрира как идеологиите, които оформят най-очевидните сексистки и расистки аспекти на детската култура, могат да се прикрият зад претенции за образователна стойност и универсалност.

Играчките никога не са неутрални по отношение на ценностите си. Въпреки това, те не определят как децата извличат смисъл от тях. Играчките са "съ-създатели" на смисъл, който се формира в идеологически структури, вече създадени за деца - структури, които от своя страна са комерсиализирани и подсилени от търговските императиви на глобализираната индустрия за играчки.